Траурният етикет - част първа

При смърт в семейството за тъжният повод по възможност се информират всички роднини, приятели и всички, които са познавали добре покойника. Това може да стане по телефона, чрез местен вестник, или по електронната поща. С тази задача следва да се заеме близък, който без значение дали познава хората, с които му предстои да се свърже. Тогава те сами бъдейки информирани за събитието ще решат дали да присъстват на погребението или не – това е тяхно право. Важното в случая е да се съобщи на всички за времето и деня за който е насрочена траурната церемония.

Изказването на съболезнования е един от начините макар и минимално да се окаже някаква подкрепа на роднините на починалия и израз на това, че той бива помнен и няма да бъде забравен. За това и когато бъде получена скръбната вест за смъртта на човек, който познаваме добре следва лично на роднините, а не чрез други хора да бъдат изказани съболезнования, изразяващи съжалението, съчувствието и тъгата. В случай, че това не може да бъде направено лично следва да бъде изпратено в писмен вид на хартиен носител.

Традиционно цвета на траура е черният. На погребението е прието присъстващите да бъдат облечени в черни официални дрехи, а ако това по някаква причина е невъзможно дрехите следва да бъдат в тъмната гама. Роднините и близките задължително следва да бъдат в черно. Жените в знак на траур поставят черна забрадка или шал на главата си. Късите и изрязани блузки, крещящите бижута, силният грим са неуместни за подобни случаи, не съответстват на общото траурно настроение и създават грешно впечатление за това доколко дадена личност от нежния пол е съпричастна ставащото около нея. При отнасянето на ковчега с покойника към мястото му за вечен покой първи след него тръгват най-близките, а след това всичко останали опечалени.

Макар това да са общовалидните правила при провеждането на погребалната церемония тя търпи различни вариации относно последователността, продължителността на траура, погребалните обреди в зависимост от националността и вярата на починалия.

Продължителността на траура също е индивидуален избор и зависи от самата личност на опечаления, неговата възраст, степен на привързаност към традициите и религиозните норми. По традиция в България продължителен траур следва да се практикува от най-близките, за овдовелите от шест месеца до една година. След изтичането на този срок, през време на който не следва да се носят ярки дрехи и да се посещават увеселителни заведения същите вдовците и вдовиците могат да сключат повторен брак. Ако траурът е съблюдаван според традицията обществото се отнася с голяма степен на разбиране към това, че преживелите подобно скръбно събитие роднини се опитват отново да продължат живота си.

Неписаните традиции за траура повеляват същият да продължава при смърт на майка или баща една година за децата. За внуците при починали баба или дядо траура продължава половин година, а племенниците за починали чичо или леля – три месеца.

Да посетите или не погребение, за което сте известен е личен избор. Следва обаче да имате предвид, че най-често отсъствието от погребалната церемония на близък на семейството човек може да се оцени като груба проява на лош вкус, и незачитане на роднинството или приятелството, които са били налице приживе. За това и ако попадате в кръга на най-близките следва да уведомите останалите роднини за причината, поради която ще отсъствате, които следва да бъдат достатъчно основателна. Само тогава към отсъствието Ви ще се отнесат с разбиране.

Ако починалият не е сред вашите най-близки, е допустимо да не присъствате на траурната церемония, но освен изразяването на скръбта си по телефона или с писмо следва да опитате да направите лична визите при възможност с цел поднасяне на съболезнования в рамките на 4-5 дни след погребението, не по-късно от две седмици след него.